Сама избрах си пътят да е труден,
наясно бях, че ще тежи.
За много изборът ми май бе чуден -
"Жена е, как ще издържи?!"...
И често те ме подценяваха,
усмивката им бе ехидна, зла.
И дълго време продължаваха
да се надяват да се проваля!
Но аз съм искаща, успяваща и борбена,
не познавам думите "не мога".
И те ме мотивират неусетно
да им докажа пак, че МОГА много!
Аз МОГА заповеди да изричам
и да вървя с високо вдигната глава.
Да чувствам също МОГА, да обичам,
точно това ме вдъхновява!
Съвсем нескромно МОГА да твърдя,
че от всеки мъж заслужавам поклон!
И как да не е така -
та аз успявам да бъда жена, макар под пагон!
© Таня Момчева Всички права запазени