1 oct 2013, 22:20

Жена съм

  Poesía » Otra
967 0 0

Погледни ме с истински очи!
Погледни ме с погледа човешки!
Не ме издигай на пиедестал... Уви!
Човек съм! А човекът прави грешки...

Жена съм аз - от плът и кръв, и тлен!
Жена съм, а не кукла и светиня!
Човешкото бушува вътре в мен!
Кралица днес съм - утре съм робиня!

Жена съм с изваяна душа
от болка, стон и грехове човешки!
Душа, която тлее в пепелта
и лумва изведнъж в плам лудешки!

Жена, обичаща със страст и жар,
и мразеща до бяс и изнемога!
Жена, погубена от спомен тежък, стар,
прераждаща се в обич и тревога!

И вътре в мен преплитат се сега
и минало, и бъдеще безкрайно...
Дете... старица... в една съдба...
тъй близки и същевременно незнайни!

Детето в мен тъй плахо те зове
и с погледа невинен се усмихва.
Старицата в мен крещи: - Дете!!!
Не му се давай! После в миг притихва...

Погледни ме с истински очи!
Недей страхува се да ме наричаш своя!
Помни, че аз човек съм, както ти
и завинаги ще бъда само твоя!

Евелина Панева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евелина Панева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....