В кръвта ù бушуват урагани,
подхранвани от стари рани.
Светкавици в ръцете скрила,
към очите яростта прикрила.

При мислите ù тичат чувства,
със вятъра прохлада вкусва.
Гневът охлажда се в страст
и налива в тялото ù власт.

Кой ще може да му устои -
дъждът уплашено се скри,
облаците побягнаха в небето,
а кръвта утихваше в сърцето.

Единственото, което може
да докосва мократа ù кожа -
слънцето с топлина я гали
и не ще поиска да я забрави.

Вдъхновението тя ми гълта,
ако още гледам, ще нахълта
в мислите и ще ме превземе,
да приключвам май е време!

Vacuum