21 jun 2009, 15:46

Жена, тъчаща черги

  Poesía » Otra
759 0 4

Изпод ръцете ти излиза красота,

невиждана, дори и несънувана.

Танцуват нишките - ти празник им създаваш,

а под краката ти е чергата охлузена.

 

Лицето и ръцете, и снагата ти -

били са хубави, преди годините

през тях да минат и отминат,

оставяйки една измъчена усмивка.

 

Създаваш красота за хората

от ранна утрин до късна вечер.

А бедният ти дом е като църква,

в която светят чергите за продан.

 

Като икони са, привличащи във мрака,

а ти - светица, красотата благославяща!...

 

                                                                                   2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...