21 jun 2009, 15:46

Жена, тъчаща черги

  Poesía » Otra
760 0 4

Изпод ръцете ти излиза красота,

невиждана, дори и несънувана.

Танцуват нишките - ти празник им създаваш,

а под краката ти е чергата охлузена.

 

Лицето и ръцете, и снагата ти -

били са хубави, преди годините

през тях да минат и отминат,

оставяйки една измъчена усмивка.

 

Създаваш красота за хората

от ранна утрин до късна вечер.

А бедният ти дом е като църква,

в която светят чергите за продан.

 

Като икони са, привличащи във мрака,

а ти - светица, красотата благославяща!...

 

                                                                                   2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...