Изпод ръцете ти излиза красота,
невиждана, дори и несънувана.
Танцуват нишките - ти празник им създаваш,
а под краката ти е чергата охлузена.
Лицето и ръцете, и снагата ти -
били са хубави, преди годините
през тях да минат и отминат,
оставяйки една измъчена усмивка.
Създаваш красота за хората
от ранна утрин до късна вечер.
А бедният ти дом е като църква,
в която светят чергите за продан. ...