Жена в поезия

Само тя не стига да докосна

горящия във теб живот,

остава си гола и боса -

една написана на лист любов;

и може би за нас ще стига

но в някой друг живот -

зад небеса се щом залостим…!

И да съм майстор

аз на нежната рима

и много красота да съм ти дал…

и малко крайно,

но ще призная

и за трима ни:

каквато днес съм те създал,  

за себе си,

такава и те имам...