Жена в поезия
Само тя не стига да докосна
горящия във теб живот,
остава си гола и боса -
една написана на лист любов;
и може би за нас ще стига
но в някой друг живот -
зад небеса се щом залостим…!
И да съм майстор
аз на нежната рима
и много красота да съм ти дал…
и малко крайно,
но ще призная
и за трима ни:
каквато днес съм те създал,
за себе си,
такава и те имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
