Жената

Poesía » Otra

793 0 8

Не я разбирам аз, не я...

Срещу ти мило се усмихва,

след миг заплаква. Ах, жена...

И удивлява, и стъписва.

И ако някой ми рече,

че е познал докрай жените,

а от разбитото парче

ще я слепи и ще опита –

не ще повярвам аз. Защо

загадка са за мен красива?

Създадената от ребро

с душа на дявол се надсмива

над опита да разберем

жената – плачеща и дива,

с която теглим под ярем

живота в орната ни нива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vyatur13 (Елена)

Докато има предателства,ще има и такива неща.Но хубаво е, че си се досетил, че си нагазил лука.Стихотворението е хубаво, истинско.Поздрав !

2012-05-02T14:04:02+03:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"Всички жени са ангели,
но когато им прeчупят крилете
те яхват метлите!"

2012-05-01T05:09:42+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Противоположностите се привличат
(без задължително да се разбират)
Щом търпеливо се понасят...
Какво от туй,че Господ е решил
ребрата му да са с едно по-малко
и ангелите му да бъдат слаби.
Попадне ли на правилната дама
на рай ще му прилича даже ада...

2012-05-01T02:11:38+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Не се опитвай да разбираш жената - обичай я! С голяма усмивка и поздрав!

2012-04-29T18:41:43+03:00
stel88 (Стеляна)

Хубав. Може и да се разберем някой ден

2012-04-29T12:50:45+03:00