Жената...

8 mar 2013, 8:55

Poesía

555 0 2

Не бъди прекалено мил,

скривай ироничните обиди.

Близостта внаги си крил,

моята нека да се види.

Искам само мен да гледаш,

да не се обръщаш настрани.

От любов недей да страдаш,

горд, непреклонен остани.

Когато сама лекувам рани,

отстъпи, не успокоявай.

Когато тълпа от хора са събрани,

бъди близо, не ме оставяй.

И не казвай, че те обърквам,

"Жени!" - отегчено не говори.

Неразбрана щом помръквам,

нямаш място тук. Върви!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.