Чу ли думите?
Носеше ги вятъра,
те идваха с вихъра от падащи листа,
по-тихи от стъпките на котката,
по-приказни от самодивските слова.
Гората... тя говореше,
разказваше за нея -
това чудо на природата,
приело облик на жена.
© Габриела Симеонова Todos los derechos reservados