28 feb 2019, 9:19

Жената, е винаги готова да ражда красота

  Poesía
607 2 2

Не могат дълго време да се укротят вълните

в очите на жена, предадена от обичан мъж.

В една самотна лодка отплават мечтите,

затиснати от камъни в чували пълни с ръж.

Илюзиите се разбиват бавно по брега,

застлани песъчинки - парченца от сърца.

И зимата сурова, продължава дълго време и

в лета, докато покълне зърното в естествена

утроба - утробата на любовта.

И всичко започва и завършва без лъжа,

с първата заповед от Книгата!

Жената, е винаги готова да ражда красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Младен за добрите думи! Да! - "Красотата ще спаси света"!
  • Това си е чист катаклизъм, описан автентично, образно и изстрадано. Добре е, че финалът предвещава раждането на нова красота, защото колкото и банално да прозвучи тук един цитат от Достоевски, той все пак е най-уместен: "Красотата ще спаси света." Поздравление, Дора!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...