Жената, е винаги готова да ражда красота

28 feb 2019, 9:19

Poesía

352 2 2

Не могат дълго време да се укротят вълните

в очите на жена, предадена от обичан мъж.

В една самотна лодка отплават мечтите,

затиснати от камъни в чували пълни с ръж.

Илюзиите се разбиват бавно по брега,

застлани песъчинки - парченца от сърца.

И зимата сурова, продължава дълго време и

в лета, докато покълне зърното в естествена

утроба - утробата на любовта.

И всичко започва и завършва без лъжа,

с първата заповед от Книгата!

Жената, е винаги готова да ражда красота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

DORA.1 (Тодорка Атанасова)

2019-03-01T08:08:50+02:00

Благодаря ти, Младен за добрите думи! Да! - "Красотата ще спаси света"!
vega666 (Младен Мисана)

2019-02-28T10:30:28+02:00

Това си е чист катаклизъм, описан автентично, образно и изстрадано. Добре е, че финалът предвещава раждането на нова красота, защото колкото и банално да прозвучи тук един цитат от Достоевски, той все пак е най-уместен: "Красотата ще спаси света." Поздравление, Дора!