Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега,
застлани песъчинки - парченца от сърца.
И зимата сурова, продължава дълго време и
в лета, докато покълне зърното в естествена
утроба - утробата на любовта.
И всичко започва и завършва без лъжа,
с първата заповед от Книгата!
Жената, е винаги готова да ражда красота.