Жената е цвете красиво.
Съвършено ранима.
Не за гледане.
За имане сътворена.
Сътворена за любов!
Не думите.
Нито нотите прокълнати.
Измъчените кръстове на Голгота.
Клетвите,
Библейските жертви страховити.
На Исуса жалките мъченици.
Сектанти побъркани
И поети направени от кал.
Провал. Провал. Провал!
Жената е жена -
И горе високо на Олимпа
И долу в пъкъла, потънала в огън,
И в жупел и в страст.
И в Лувъра на пиедестал.
На иконата свещена -
от плът и кръв
Създадена за грях.
Грях!
Атина! Маргарита -
Мария Магдалена!
Проститутката - Светица,
Жената е жена!
И майка и мръсница.
За война и за мир. За живот.
Вълшебница велика!
Ранима, страховита!
Жената - не за гледане.
За имане е сътворена.
Жената,
сътворена е за любов!
© Maria Radeva Todos los derechos reservados
Единственото, което ме изумява е, че при жените все още надделява животинското. Просто устроени, първични и първосигнални, те виждат света двуизмерно. Или, или.
И може би точно затова трябва да бъдат обичани и щадени, не защото са майки и дават живот, а защото са толкова трогателни в тяхната двуизмерност и толкова уязвими с недоразвитото си периферно зрение, че трябва да си абсолютен садист, ако се възползваш от това. Може би тези фактори са и причината да се превръщат в чудовища, когато ги заболи. Те просто не познават друго измерение на болката. Убедена съм, и не само аз, че са по-силният пол не за друго, а защото знаят как да оцеляват в сурова среда. Но от там нататък, нищо чак толкова впечатляващо. Еле пък богини...