26 feb 2017, 17:54

Жени такива

  Poesía
1.3K 5 12

Не се научиха мъжете да обичат
жени такива, сложни като ребуси.
Жени такива по мъже не тичат.
Живеят само с демоните в себе си.

 

Омръзна ù да я обичат все до пладне.
Да ги е страх от нея като от бесило.
Щом денят зад перчема на хребета падне
и потече от там нощта като мастило,

 

мъж след мъж се губят в тоя мрак,
закъснели след поредното гостуване.
На караул стои фенер един с калпак
и ги изпраща с неизречено сбогуване.

 

А тя отмива мъжките им ласки,
солта от себе си и подигравките на хората.
Целува мрака през зловещата му маска.
Гаси фенера вън. И пуска щората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...