Жени такива
Не се научиха мъжете да обичат
жени такива, сложни като ребуси.
Жени такива по мъже не тичат.
Живеят само с демоните в себе си.
Омръзна ù да я обичат все до пладне.
Да ги е страх от нея като от бесило.
Щом денят зад перчема на хребета падне
и потече от там нощта като мастило,
мъж след мъж се губят в тоя мрак,
закъснели след поредното гостуване.
На караул стои фенер един с калпак
и ги изпраща с неизречено сбогуване.
А тя отмива мъжките им ласки,
солта от себе си и подигравките на хората.
Целува мрака през зловещата му маска.
Гаси фенера вън. И пуска щората.
© Jane Doe All rights reserved.
