Жените остаряват

Навън есенен дъжд ръми,

чука по стъклата и шуми,

връща ме в детство тъжно,

да живее детето беше длъжно.

А есента красива, жълтолика

натрупва листата пъстри и ме вика

да раста, да живея, да се радвам,

„Обичам те, живот!“ да казвам.

В есен и пролет, зима и в лято

на мечти и идеали богато.

Детето е пораснала жена,

не търси от никого вина.

Насъбрала деца и внуци, както есента

с полъх тих гони своите листа,

жената спира в късна есен,

замислена припява свойта песен.

Расте човек трудно и старее,

дали лесно или в мъка живее.

Неразбрали как косите побеляват,

влюбени в живота, жените остаряват.