Къде си, скъпа моя, криеш се от  народната си суета!

Със своята необятна красота,  искам те при мен в нощта, 

да ти отдам любовта. Искам целувка да ти дам и на сутринта да си тръгна сам.

Нека с теб в танц да се понесем и на всички любовта си 

да дадем. С твоята лебедова красота, искам пак да те целуна  в нощта.                      

Нека  на любовта си да се насладим, че ти си само една, 

една,  в моя скъп живот, и вечно ще те обичам, скъпа моя, чак до гроб!

Като лебед ти си заблестяла и с любов винаги  си ме обляла.

Няма нищо по-невинно от твоята душа, знай, ще те гоня 

като пъргава сърна. За теб живея,  за теб се смея, 

винаги ще бъда до теб,  дори и като малка фея!

Къде си, скъпа моя, къде си ти сега, ти си заблестяла като момина сълза.

Ти си красива и добра,  с твоята необятна красота.

 Когато не съм до теб, сърцето ми смразява се във лед.

  Вечно аз ще съм до теб, толкова си сладка, даже повече и от мед.