Къде си, скъпа моя, криеш се от народната си суета!
Със своята необятна красота, искам те при мен в нощта,
да ти отдам любовта. Искам целувка да ти дам и на сутринта да си тръгна сам.
Нека с теб в танц да се понесем и на всички любовта си
да дадем. С твоята лебедова красота, искам пак да те целуна в нощта.
Нека на любовта си да се насладим, че ти си само една,
една, в моя скъп живот, и вечно ще те обичам, скъпа моя, чак до гроб!
Като лебед ти си заблестяла и с любов винаги си ме обляла.
Няма нищо по-невинно от твоята душа, знай, ще те гоня
като пъргава сърна. За теб живея, за теб се смея,
винаги ще бъда до теб, дори и като малка фея!
Къде си, скъпа моя, къде си ти сега, ти си заблестяла като момина сълза. ...