contessa (Светла Асенова)
226 7096
20 feb 2020, 19:35

Жестока 

  Poesía » De amor
887 2 31

Жестока

 

И пак ще дойде звездна нощ, ще пламне

онази властно-нежна лудост в мен...

Денят ми тръпнещо до мен ще падне

в леглото ми от топло-бял сатен...

 

Пожар от силни чувства пак ще лумне

под устните на моя влюбен ден...

А щом в роса накрая тихо съмне

ще го отпратя - от любов сломен... 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 🙂 ...
  • 😀😀😀 ...
  • Благодаря ти, Марко!
    Винаги ми е много приятно да те видя под произведенията ми...
    Ами той - Сенд май ме изостави... 🤔
    Но нека оздравее бързо...
    Пожелавам му го от все сърце...
    Липсва ми... 😊
  • Много красиво и много огнено !
    Поздрави за творбата !
    Само питам, ако знаеш . Сенд май е нещо болен. С този сок от малини...
    Хората вино пият... а той ?
    Да му направим чай от лайка с лимон и мед и да му пожелаем скорошно оздравяване.
    Наздраве !
  • Искре... 🙂
    И на мен ми хареса стихчето...
    Благодаря ти, Краси! 🙂
    Радвам се, че си тук...
    Благодаря ти, Пепи! 🙂
    Никакво кафе... 😀😀😀
  • Значи цяла нощ ще държиш деня буден, това наистина е жестоко ... а после денят бил заспал, спи ами, като гаси пожари цяла нощ.
  • 🙂...
  • Никога не се насилвам.
    Приемам, че ви харесва да се забавлявате, няма нищо лошо в това. Мога да пиша още сладки стихчета, не е никакъв проблем. Но не водете война с мен, защото ще я загубите. Има едно девойче, което ме вдъхновява, но то си е само мое. И защото съм добричък, пускам едно за лека нощ:

    През всичките тези години
    сърцето ти бие за мен.
    Течеш в мен като сок от малини,
    разтапяш ме в слънчев рефрен.
    Навярно от кеф ще въздъхна,
    защото прекрасна си пак.
    Ухаеща нежно разцъфна,
    случайно докосна ме с крак.
    Усещам, че нещо ми става,
    превръщам се в светла мечта.
    Летя като облаче бяло
    и пак е любов пролетта.
  • Е, ако не те вдъхновявам вече...
    Не се насилвай...
  • Хайде, едната си легна, а другата нещо чака. Сонетче, вероятно.
  • Благодаря ти, Марианка! ❤
    Много ме зареждаш...
  • И все пак ми липсва онзи Сенд, който ми пишеше "тайно" сонети... 😊😊😊
    А за поезията в думата "дръглите" нямам, какво да добавя... 😀😀😀
  • Светлето трябва да го "втъкне" в следващия стих 🌹🌹
  • Много поетично звучене има "дръглите"😁😂😂
  • 😂😂😂...
    Ето си го нашия Сендчо...
  • Вие сами си се сваляте, да не казвам лягате, по две-три наведнъж.
    .Липсвам ви, защото няма с кого да се дръглите. Другите са твърде хрисими.
  • Сенд е прелъстител храбър,
    сваля ни по две - три наведнъж...
    Ето - в следващия кадър
    гони вятъра в полята с ръж... 😋
  • Да. Отмъстих на отмъстителките. Ще победим!
  • Благодаря ти, Гавраил! 🙂
    Времето...
    Искре...
    Сенд е на път окончателно да загуби чара си... 😂😂😂
    Ако не започне пак да се държи, както в началото...
    Липсва ми стария прелъстител... 😊
  • Понякога любовта може да бъде и жестока.Но има ли съдник за нея?
  • Отвратително...
    Толкова любовни стихове съм изписала и накрая да ме нарекат така...
    Върна ни го...
    Нали, Сенд? 😋
  • Лесбийски диалог.
  • Сенд, ела?
    Липсваш ни...
  • Честно казано - липсва ми чувството му за хумор... 😊
  • Той като цяло започна да се държи много сбъркано... 🤔😋😂
  • Искре...
    Какъв адрес, какви хормони... 😀😀😀
  • Ей, Деничке... 😋
    Сенд вече стана скучен...
  • Светле..
    Сендчо щом в стихчето се включи
    Всички нощни страсти ще отключи
    С малко, сладко стихче, чаша водка
    Днес ще те покани на разходка.
  • Благодаря ти, Геновева! 🙂
    Приятно ми е, че вече разпознаваш стила ми...
  • Типично твой стил, прекрасно е.
  • Благодаря ти, Розали! 🙂
    Те понякога го заслужават...
Propuestas
: ??:??