10 jul 2006, 10:34

Жиголо

  Poesía
1.2K 0 15

Obra no adecuada para menores de 18 años

Веднъж, разхождайки се в парка,
ме срещна дама непозната.
Желаете ли, господине, пари,
пари изкарани в кревата?

Учуден, но и любопитен,
съгласен кимнах и  с глава.
Подмиши ме и ме поведе
към свойта лъскава кола.

Заведе ме в палат огромен.
От А до Я, страхотен шик.
Вкара ме в затъмнена стая
и ме посочи със камшик.

Сега, младежо, ще ме пляскаш,
със тоз камшик и с твоя прът.
Доволна искам да остана,
за мен мъжете веч са кът.

Засмях се тихо и започнах.
И доста си се постарах.
Остана дамата доволна,
щом в пъти аз а обладах.

Заминах сутринта олекнал,
омекнал, но и със пари.
Реших, че занапред ще бъда,
с такива търсещи жени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги раздаващ се в името на чуждото благо! Поздрави! Харесва ми!
  • Благодаря ви, Златка, Ваня и Валери!!!
    Радвам се, за разбирането, че един автор не трябва да се ограничава само в определена насока. Тогава той се изчерпва. Желая на всички приятна вечер!!!
  • Показан е реален проблем в обществото, което прави чест на автора. При това е спазена и художествената мяра. Публиката показва неспособност да възприеме творбата и затова получава слаб.
    Поздрав!
  • Христо, ти си извор на идеи.
  • Здравейте и отново ви благодаря!!!
    Хухавел, страхотно си го написал - Пародийно!!! Анета, Криста, Краси, на вас също благодаря!!!
    Криста, имам въпрос към теб. Не мога да разбера кое не е поезия стиха или да си жиголо? Ако е стиха, то макар и слаб все пак е стих. А да си жиголо наистина не е поезия, макар че нямам никаква връзка с това.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...