10 июл. 2006 г., 10:34

Жиголо

1.2K 0 15

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Веднъж, разхождайки се в парка,
ме срещна дама непозната.
Желаете ли, господине, пари,
пари изкарани в кревата?

Учуден, но и любопитен,
съгласен кимнах и  с глава.
Подмиши ме и ме поведе
към свойта лъскава кола.

Заведе ме в палат огромен.
От А до Я, страхотен шик.
Вкара ме в затъмнена стая
и ме посочи със камшик.

Сега, младежо, ще ме пляскаш,
със тоз камшик и с твоя прът.
Доволна искам да остана,
за мен мъжете веч са кът.

Засмях се тихо и започнах.
И доста си се постарах.
Остана дамата доволна,
щом в пъти аз а обладах.

Заминах сутринта олекнал,
омекнал, но и със пари.
Реших, че занапред ще бъда,
с такива търсещи жени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги раздаващ се в името на чуждото благо! Поздрави! Харесва ми!
  • Благодаря ви, Златка, Ваня и Валери!!!
    Радвам се, за разбирането, че един автор не трябва да се ограничава само в определена насока. Тогава той се изчерпва. Желая на всички приятна вечер!!!
  • Показан е реален проблем в обществото, което прави чест на автора. При това е спазена и художествената мяра. Публиката показва неспособност да възприеме творбата и затова получава слаб.
    Поздрав!
  • Христо, ти си извор на идеи.
  • Здравейте и отново ви благодаря!!!
    Хухавел, страхотно си го написал - Пародийно!!! Анета, Криста, Краси, на вас също благодаря!!!
    Криста, имам въпрос към теб. Не мога да разбера кое не е поезия стиха или да си жиголо? Ако е стиха, то макар и слаб все пак е стих. А да си жиголо наистина не е поезия, макар че нямам никаква връзка с това.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...