Жило

Жило

Светят ордените на хаджи Иванчо Пенчович...

Някой се е влюбил във властта си до полуда.

Лази подличко на ниско верноподан женчо.

В българско смърди целувката на Юда...

Като на битака всичко се купува и продава.

Виждат сламката у друг, но не у себе си - гредата.

Фарисеят си умира на морал да поучава.

Целият живот тече под знака на парата.

Тук алъш-вериш е, далавера, хитри сметки.

Наглият престъпник от Темида оправдан е.

Зад бюра - глави - зад тях портретът е на Левски.

Спинка в канцелариите българското знаме...

А каква борба за тлъстия държавен кокал!

Властващи и мафиоти - и сие, ортаци.

Който граби, гледа повече да е излокал.

Отродена и обезкървавена нация.

Ордените на хаджито лъскаво си светят.

Левски ли?! - ехей, сега ще му сковем бесило!

Но очите му ни питат, за да ни подсетят

с четирите въпросителни... О, страшно жило!