4 jul 2006, 6:58

Житейско

  Poesía
942 0 13
Лутам се в страните на живота,
търсейки посока вярна, цел.
Мачка ме безмилостно, жестоко,
наближавам своя си предел.

Граница си имам аз човешка.
След това... парцал или робот.
Нямам право да допускам  грешка,
инак няма смисъл тоз живот.

Стискам зъби и се боря здраво.
Мъжки хвърлям се във таз война.
Не за слава, не да чуя " Браво! "
но да бъда чист пред съвестта.

А когато нявга си замина
и от мен остане спомен блед,
моите потомци ще напишат:
- Той Живя, не беше клет!


клет - нещастен    б.а

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...