Jul 4, 2006, 6:58 AM

Житейско 

  Poetry
784 0 13
Лутам се в страните на живота,
търсейки посока вярна, цел.
Мачка ме безмилостно, жестоко,
наближавам своя си предел.

Граница си имам аз човешка.
След това... парцал или робот.
Нямам право да допускам  грешка,
инак няма смисъл тоз живот.

Стискам зъби и се боря здраво.
Мъжки хвърлям се във таз война.
Не за слава, не да чуя " Браво! "
но да бъда чист пред съвестта.

А когато нявга си замина
и от мен остане спомен блед,
моите потомци ще напишат:
- Той Живя, не беше клет!


клет - нещастен    б.а

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??