23 ene 2009, 15:19

Жито 

  Poesía
870 0 2

                     ЖИТО

 

 

Завърза за елите нивата си дядо -

те я теглят към небето.

И лятото подкара облачното стадо,

което хукна към полето.

 

 

От семето роди се  жито.

Слънцето обагри го в злато.

Сега дядо рони зърно ядовито -

в небето било житото посято.

 

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??