JujuBuju (Миглена Миткова)

JujuBuju

Nombre Миглена Миткова

Sigue 37

Seguidores 65

Mis comentarios 3983

Comentarios sobre mi 4890

Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Obras seleccionadas

556 el resultado

Уж въздух, а всъщност надежда

Poesía

Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...

2017-12-09T13:08:55+02:00 4088 33 62

Мокро стихотворение

Poesía » Del paisaje, Otra

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...

2019-03-15T11:34:16+02:00 2664 16 28

Не ме обичай

Poesía » Formas graves

Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...

2018-10-13T10:03:02+03:00 2355 18 20

Пазачът

Poesía

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...

2020-02-23T07:18:50+02:00 2252 15 19

Писмо до нея

Poesía » Filosófica

Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...

2018-05-27T01:23:49+03:00 3088 15 23

Más obras »

Obras seleccionadas

Propuestas