Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее.
Паричките – за пет буркана грах.
А зимъс като зафучи, завее…
Ега ти тока… Жива да не бях!
А бяха времена с мечти човешки.
Достигаше… В най-скромния ищах.
Доволно и за сметки, и за дрешки.
Но днес е страшно… Жива да не бях! ...