25 oct 2019, 22:01

"Жива да не бях" 

  Poesía » Civil
1652 5 7

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“

 

Тъй трудно в тази криза се живее.
Паричките – за пет буркана грах.
А зимъс като зафучи, завее…
Ега ти тока… Жива да не бях!

 

А бяха времена с мечти човешки.
Достигаше… В най-скромния ищах.
Доволно и за сметки, и за дрешки.
Но днес е страшно… Жива да не бях!

 

Бащице! Как напред да оцелея?
Назад – години… Всите издържах…
Дърва ли да си купя да се грея
или обувки? Жива да не бях!

 

Цените – бесни. Пълно е с джебчии.
Пред Бога вършат черния си грях.
От греяното винце ми се пие,
но ще преглътна… Жива да не бях!

 

Светът се срутва. Тъжно, битието…
Надеждите ми – всичките на прах.
На! Виж какво държа у портмонето!
Тъмней ми вече! Жива да не бях!“

 

Една и съща болка. Гилотина.
Един и същи сив човешки крах!
Живот и здраве! Днес и до година
все с тоя възглас: Жива да не бях!

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Пепи!
  • Да си имам късмета!
    Поздравления!
  • Благодаря ви - Мариана, Стойчо, Деница, Марко и Мария! Животът без болка и мизерия би бил прекрасен, но понеже на този свят това е невъзможно, то дори и няколко куплета състрадание си струват усилието и тъгата!
  • Всеки ден срещаме хора на ръба на живота, а много често и ние акостираме на него, хванали в шепа последната калинка на надеждата...
    Обичам Поезията ти, Ясене!
  • Много актуално !
    Поздрави !
  • Много ритмично и хубаво и мисля -реалистично. Не съм имала възможността да живея във време, когато всичко е стигало, но съм чувала думите ти от много хора.
    Поздравявам те !
  • Така ни орисаха... знаем кои!
Propuestas
: ??:??