Жива да не бях!
Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак,
че в подлезите ехо има,
това го знам. Кажете как,
той писна – оперетна прима:
— Ти що не гледаш, де вървиш?
Размаза ми се макиажа.
И падна ми тупето – виж,
пред Него как да се покажа?
Пред Него? Жива да не бях!
Обрах си гъшите такъми...
Ехтеше къщата от смях,
като разказах на мъжа ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
