Жива да не бях!
Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак,
че в подлезите ехо има,
това го знам. Кажете как,
той писна – оперетна прима:
— Ти що не гледаш, де вървиш?
Размаза ми се макиажа.
И падна ми тупето – виж,
пред Него как да се покажа?
Пред Него? Жива да не бях!
Обрах си гъшите такъми...
Ехтеше къщата от смях,
като разказах на мъжа ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
