22 mar 2019, 15:14

Жива душа

  Poesía
372 0 0

А тялото ми храм, душата Бог е,

че тя емоциите в мене управлява.

Добро и зло през призмата пречупва,

на същността ми външен израз дава.

 

И щом ме мъка мен налегне,

любов несподелена, друго нещо там,

в миг хуква моята молитва в сълзи напоена,

река е тя, но става бързо океан.

 

Но ако радост и триумф ще изживея,

голяма обич, някакъв успех,

от радост съм готов да полудея,

и светлината от очите ми се лее.

 

И мигом сякаш в транс на листа бял

емоции изливам от душата си направо.

Редят се думи, строфи, преживени от начало

и стихове изливат се в поток пенлив изцяло.

 

Душата моя във добро и зло е с мене,

че Господ прати ми я да ме пази сам.

Благодаря ти Боже, че я има и живея,

и дал си ми ти в дар частичката от тебе,

и късче светлинка в сърцето ми да пее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...