А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне,
любов несподелена, друго нещо там,
в миг хуква моята молитва в сълзи напоена,
река е тя, но става бързо океан.
Но ако радост и триумф ще изживея,
голяма обич, някакъв успех,
от радост съм готов да полудея,
и светлината от очите ми се лее.
И мигом сякаш в транс на листа бял
емоции изливам от душата си направо.
Редят се думи, строфи, преживени от начало
и стихове изливат се в поток пенлив изцяло.
Душата моя във добро и зло е с мене,
че Господ прати ми я да ме пази сам.
Благодаря ти Боже, че я има и живея,
и дал си ми ти в дар частичката от тебе,
и късче светлинка в сърцето ми да пее!
© Петър Петров Всички права запазени