22 may 2010, 20:07

Живеем като в сън

808 0 12

Когато се разхождаш по брега,

навярно чуваш тихите ми стъпки.

Промушвам длан във твоята ръка.

Студена е без мен... И аз я топля.

Когато си сред хора и сред шум -

усещаш ме...

И знаеш, че сме двама.

И аз и ти живеем като в сън.

Със сигурност и пулса ми долавяш.

Когато тъжното небе сълзи...

и ситно мрежи стъкления покрив...

до теб съм пак.  Към него погледни...

 

Животът ни е стих и вик, и вопъл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинско удоволствие е за мен оценката ти, светли Поете! Благодаря ти, Илко! Поздрави!
  • Докосващи стихове...
  • Благодаря ти, Венци! Приятно ми е, че си тук! Поздрави!!!
  • прекрасно...
  • Благодаря ти, Милена!Поздрави на моят любим град! Надявам се, че ще го видя тази година, та макар и в края й. Спокойна нова седмица за теб!
    ---
    Благодаря ти, Пепър! Много се радвам на посещението и хубавите ти думи! До нови срещи!
    ---
    Чудесно е, че си тук, мила Люсил! Една нежна прегръдка за чудесното момиче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....