29 oct 2009, 13:35

Живот

  Poesía
874 0 3

Тежко гюлле държа в моите ръце,
на бойното поле, близо до малко селце,
откривам война на живота!
О, ти, майко робиньо,
небето вече не е синьо...
като мастило в изгнила - богиньо.
Мед капе от кофража,
дете хапе камък от паважа,
очите си не ще покажа,
кръв по стените ще размажа...
Връв от счупена каруца ще ви покажа...
Съдба ти свършена след пасажа,
връв ти се късва от пейзажа...
Смут, грях, трясък,
студ, прах и пясък,
убит съм от коварен блясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...