28 abr 2011, 21:36

Живот 

  Poesía » De amor
831 0 8

Моя мъко, стаена в очакване,

колко думи по тебе изпях,

наранена от крадени залези

и белязана с обич и страх.

 

Моя орис в богатство и в нужда,

запечатана в стегнат юмрук,

колко нощи гневът те събуждаше

като огън, запален от друг.

 

Мое време, до болка откупено,

заплатено с мечти и сърце,

но останало вярно и трудно,

със наивно и детско лице.

 

Клетво моя, свистяща във въздуха

като меч, запокитен в степта,

тебе търся във дните си блудни,

тебе вричам любов и душа.

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??