Живот
Моя мъко, стаена в очакване,
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда,
запечатана в стегнат юмрук,
колко нощи гневът те събуждаше
като огън, запален от друг.
Мое време, до болка откупено,
заплатено с мечти и сърце,
но останало вярно и трудно,
със наивно и детско лице.
Клетво моя, свистяща във въздуха
като меч, запокитен в степта,
тебе търся във дните си блудни,
тебе вричам любов и душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
