27 feb 2011, 0:57

Живот

  Poesía » Civil
738 0 2

 

                                    Живот

 

 

Навсякъде хората говорят:

пари не стигат хляба да си купим…

живеем с надеждата за ранна пролет,

за зелено пак да се захванем…

 

Работещите хора си говорят…

Не, не вярвах, че ще дойде и нашият ред.

Ето, съкращението в завода…

видяхме се в списъците днес.

 

И тръгват те, работещите хора,

превили гърбове от орис тежка…

Работещи ръце, в немилост сте от днеска.

Просто така в момента днес тече живота…

 

Но животът ни е тежък… затъва той

в този зимен студ, навън бушува пак…

виелицата снежна бушува и в мен

кошмарът за утрешния ден…

 

И нека хората да си говорят…

Изливат мъката на други хора като тях…,

но на кого му пука за човека… Човек ли?

С главни букви ще запиша аз… ЧОВЕК!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Мария за хубавия коментар.
  • Знаете ли Катя,прочетох много внимателно.Хареса ми разбира се,но в сегашно време от целия този преход който преминаваме (и докога не знам)страдат преди всичко младите хора като Вас.Защото ние пенсионери имаме по някаква "мижева"пенсия която я чакаме,но все пак осигурена.Жал ми е за младите хорае,които в това време отглеждат децата си и са изправени пред неведението.Много хубаво написано,съжелявам,че дори по-рано не съм го прочела.Поздрав и успех!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...