Живот
Живот
Навсякъде хората говорят:
пари не стигат хляба да си купим…
живеем с надеждата за ранна пролет,
за зелено пак да се захванем…
Работещите хора си говорят…
Не, не вярвах, че ще дойде и нашият ред.
Ето, съкращението в завода…
видяхме се в списъците днес.
И тръгват те, работещите хора,
превили гърбове от орис тежка…
Работещи ръце, в немилост сте от днеска.
Просто така в момента днес тече живота…
Но животът ни е тежък… затъва той
в този зимен студ, навън бушува пак…
виелицата снежна бушува и в мен
кошмарът за утрешния ден…
И нека хората да си говорят…
Изливат мъката на други хора като тях…,
но на кого му пука за човека… Човек ли?
С главни букви ще запиша аз… ЧОВЕК!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
