Странно нещо е животът,
понякога ти дава
капчица надежда,
трохичка щастие,
светъл лъч в тъмнината.
А после...
После взима си обратно,
взима всичко многократно,
с пълни шепи граби ненаситно.
И в миг,
един-единствен миг,
тъмни облаци надвисват,
мрак настъпва в душата.
И губиш своя път
и луташ се в тъмнината.
Загубил своята надежда
искаш да крещиш,
да плачеш.
Искаш мъката да спре да те разяжда
и времето назад да върнеш.
Да, но няма връщане обратно,
всичко свършило е знаеш.
Това което взел ти е животът
никога не ще ти върне вече.
© Михаила Василева Todos los derechos reservados