Странно нещо е животът,

понякога ти дава

капчица надежда,

трохичка щастие,

светъл лъч в тъмнината.

А после...

После взима си обратно,

взима всичко многократно,

с пълни шепи граби ненаситно.

И в миг,

един-единствен миг,

тъмни облаци надвисват,

мрак настъпва в душата.

И губиш своя път

и луташ се в тъмнината.

Загубил своята надежда

искаш да крещиш,

да плачеш.

Искаш мъката да спре да те разяжда

и времето назад да върнеш.

Да, но няма връщане обратно,

всичко свършило е знаеш. 

Това което взел ти е животът

никога не ще ти върне вече.