2 mar 2019, 12:46

Живот

  Poesía
1.1K 0 1

Запролетените мечти цъфтят,

преместват облаци в душата 

и пускат ги да извалят,

за да полеят с тях цветята 

наболи върху рохка пръст, 

в която някой е положен. 

И един изправен кръст 

напомня краят неотложен. 

И неотложният цъфтеж, 

с който в дните преминаваш 

не можеш с нищо да го спреш, 

безропотно му се отдаваш.

Създаваш свои семенца, 

които също разцъфтяват 

и раждат своите деца. 

Живота ти напред предават. 

Един живот – водовъртеж

на пролети и люти зими... 

След слънчев ден – снеговалеж... 

Превратности необозрими ... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

02.03.2019год.

/задушница/

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...