2 mar 2019, 12:46

Живот

  Poesía
1.1K 0 1

Запролетените мечти цъфтят,

преместват облаци в душата 

и пускат ги да извалят,

за да полеят с тях цветята 

наболи върху рохка пръст, 

в която някой е положен. 

И един изправен кръст 

напомня краят неотложен. 

И неотложният цъфтеж, 

с който в дните преминаваш 

не можеш с нищо да го спреш, 

безропотно му се отдаваш.

Създаваш свои семенца, 

които също разцъфтяват 

и раждат своите деца. 

Живота ти напред предават. 

Един живот – водовъртеж

на пролети и люти зими... 

След слънчев ден – снеговалеж... 

Превратности необозрими ... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

02.03.2019год.

/задушница/

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...