Живот
Запролетените мечти цъфтят,
преместват облаци в душата
и пускат ги да извалят,
за да полеят с тях цветята
наболи върху рохка пръст,
в която някой е положен.
И един изправен кръст
напомня краят неотложен.
И неотложният цъфтеж,
с който в дните преминаваш
не можеш с нищо да го спреш,
безропотно му се отдаваш.
Създаваш свои семенца,
които също разцъфтяват
и раждат своите деца.
Живота ти напред предават.
Един живот – водовъртеж
на пролети и люти зими...
След слънчев ден – снеговалеж...
Превратности необозрими ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Божкова Все права защищены
