6 may 2020, 20:26

Живот

974 2 2

Вечно разделят ни някакви пътища, 

тласка животът ни в различни страни. 

Вървиме по изгорелите въглища, 

без да усещаме, че ще.... ни боли. 

И все се лутаме без цел и посока

като прахосваме, малките ни неща. 

Продаваме чувства, сякаш са стока, 

а разбираме го точно, преди смъртта! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Маринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смислено и хубаво.
  • Дълбок прозорлив стих с философски подтекст.! Съкровени чувства! Тъга! Често пъти в един обикновен текст, можем да открием осъзнато послание. Нужно е само да се опитаме да го разберем!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...