6.05.2020 г., 20:26 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
555 2 2

Вечно разделят ни някакви пътища, 

тласка животът ни в различни страни. 

Вървиме по изгорелите въглища, 

без да усещаме, че ще.... ни боли. 

И все се лутаме без цел и посока

като прахосваме, малките ни неща. 

Продаваме чувства, сякаш са стока, 

а разбираме го точно, преди смъртта! 

 

© Илиана Маринкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смислено и хубаво.
  • Дълбок прозорлив стих с философски подтекст.! Съкровени чувства! Тъга! Често пъти в един обикновен текст, можем да открием осъзнато послание. Нужно е само да се опитаме да го разберем!
Предложения
: ??:??