29 sept 2021, 10:01  

Живот 

  Poesía » De amor, Filosófica
280 1 4


Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас
Душата си да следваш щом усещаш
Че в теб напира искреният глас
Вселената щом пътя ти нашепва
Нали не знаеш всичко за света
Защо тогава в планове изгаряш
Аз мога в този миг да посветя
На непознат най-приказния залез
Зорницата във някоя тъмна нощ
И лунната пътека многолика
Наистина не мога да съм лош
Щом чуя как морето тананика
Не го мисли , че тоз живот е луд
Нима нормално ще го преживееш
Когато той ти носи само студ 
В смъртта му се опитай да се сгрееш...

© П.Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз мисля същото относно оценителите. Благодаря ти!
  • За мен е важно качеството на оценителите ,одобрението на мнозинството често е знак ,че не вървиш в правилна посока и в този ред на мисли искам да кажа благодаря Ви!!!
  • Прекрасна поезия!
  • Много ми е странно! Как е възможно такава поезия да остава незабелязана от никой. Всъщност сещам се за причината - не коментираш чужди творби и съответно не се котираш на бартерния пазар. Но нищо, това е за сметка на пазара, а не за твоя.
Propuestas
: ??:??