Живот
Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас
Душата си да следваш щом усещаш
Че в теб напира искреният глас
Вселената щом пътя ти нашепва
Нали не знаеш всичко за света
Защо тогава в планове изгаряш
Аз мога в този миг да посветя
На непознат най-приказния залез
Зорницата във някоя тъмна нощ
И лунната пътека многолика
Наистина не мога да съм лош
Щом чуя как морето тананика
Не го мисли , че тоз живот е луд
Нима нормално ще го преживееш
Когато той ти носи само студ
В смъртта му се опитай да се сгрееш...
© П.Т All rights reserved.
