16 mar 2007, 13:37

Живот

  Poesía
657 0 2
Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива...
А в следващия миг е мъртъв зов...
...мрачен, черен, подъл живот...
За някои е приказка безкрайна...
за други е една незрима тайна...
Така боли от камшиците жестоки,
а после кръвта се лее на потоци...
И лежиш сред черния прах...
Сред спомени за минало красиво...
но лъжливо...
Гледаш към небето, молиш за пощада,
но самичък се губиш в ледената клада...
И какво ти остава накрая...
Събираш останки от една мъртва душа...
Изправяш се леко обгорен,
но все още имаш капка сила...
Ровиш в пепелта...
намираш онази последната мечта...
Взимаш я със себе си,
скриваш я в сърцето си...
И се връщаш към онзи...
... мрачно-красивия живот...
И пак със сетни сили
търсиш да намериш
източника му - ЛЮБОВ...
               
                   ***
Ех, живот... така красив си...
и така жесток...
Но уви... ний сме твойте пленници...
Живеем както можем,
докато изгасне като свещ в нощта
и последната ни истинска мечта...
А после ни предаваш на своята сестра - Смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво остава накрая е още много рано за тебе да се питаш. Живей го достойно и когато дойде време да си зададеш този въпрос няма да съжаляваш.Поздрав!
  • Тъжно е.Но хубаво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...