Morgana (Ди)
188 202
16 mar 2007, 13:37

Живот 

  Poesía
509 0 2
Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива...
А в следващия миг е мъртъв зов...
...мрачен, черен, подъл живот...
За някои е приказка безкрайна...
за други е една незрима тайна...
Така боли от камшиците жестоки,
а после кръвта се лее на потоци...
И лежиш сред черния прах...
Сред спомени за минало красиво...
но лъжливо...
Гледаш към небето, молиш за пощада,
но самичък се губиш в ледената клада...
И какво ти остава накрая...
Събираш останки от една мъртва душа...
Изправяш се леко обгорен,
но все още имаш капка сила...
Ровиш в пепелта...
намираш онази последната мечта...
Взимаш я със себе си,
скриваш я в сърцето си...
И се връщаш към онзи...
... мрачно-красивия живот...
И пак със сетни сили
търсиш да намериш
източника му - ЛЮБОВ...
               
                   ***
Ех, живот... така красив си...
и така жесток...
Но уви... ний сме твойте пленници...
Живеем както можем,
докато изгасне като свещ в нощта
и последната ни истинска мечта...
А после ни предаваш на своята сестра - Смъртта...

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какво остава накрая е още много рано за тебе да се питаш. Живей го достойно и когато дойде време да си зададеш този въпрос няма да съжаляваш.Поздрав!
  • Тъжно е.Но хубаво!
Propuestas
: ??:??