16.03.2007 г., 13:37

Живот

651 0 2
Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива...
А в следващия миг е мъртъв зов...
...мрачен, черен, подъл живот...
За някои е приказка безкрайна...
за други е една незрима тайна...
Така боли от камшиците жестоки,
а после кръвта се лее на потоци...
И лежиш сред черния прах...
Сред спомени за минало красиво...
но лъжливо...
Гледаш към небето, молиш за пощада,
но самичък се губиш в ледената клада...
И какво ти остава накрая...
Събираш останки от една мъртва душа...
Изправяш се леко обгорен,
но все още имаш капка сила...
Ровиш в пепелта...
намираш онази последната мечта...
Взимаш я със себе си,
скриваш я в сърцето си...
И се връщаш към онзи...
... мрачно-красивия живот...
И пак със сетни сили
търсиш да намериш
източника му - ЛЮБОВ...
               
                   ***
Ех, живот... така красив си...
и така жесток...
Но уви... ний сме твойте пленници...
Живеем както можем,
докато изгасне като свещ в нощта
и последната ни истинска мечта...
А после ни предаваш на своята сестра - Смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво остава накрая е още много рано за тебе да се питаш. Живей го достойно и когато дойде време да си зададеш този въпрос няма да съжаляваш.Поздрав!
  • Тъжно е.Но хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...