21 jun 2009, 21:43

Живот 

  Poesía » Otra
656 0 1

Живот

 

Едно дете, а всъщност човек.

Една реалност, а всъщност илюзия.

Един живот, а всъщност мечта.

Една усмивка, а всъщност сълза.

Едно горещо сърце, а всъщност с лед покрито е.

Една любов, а всъщност игра.

Това е обликът на истинския живот.

Изпълнен е с премеждия и то безброй.

Изпълнен е с болка и то ужасна.

Изпълнен е със сълзи, скръб, тъга,

И никой не може да промени това.

Но в живота има и обрати,

Има моменти, които никога няма да забравим.

И споменът за тях винаги ще живее в нас.

И, когато ни е тъжно и самотно,

ще се сетим за отминали дни.

Как заедно сме правили бели,

как сме бягали от час,

за да изпушим поредния си фас.

Как сме мразили живота си.

Как сме се смели лудо по цели дни.

Как сме се сбивали и карали.

Как да забравиш тези дни?

Затова казвам на всеки от вас:

Да не забравя кой е!

Да не се съжалява!

Да се радва на всеки един хубав момент!

Да цени това, което има!

И да помни:

Животът ни е подарен, но може да бъде отнет

във всеки един момент!

© Иванина Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много правилно си усетила и пресъздала нещата!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??