21.06.2009 г., 21:43

Живот

944 0 1

Живот

 

Едно дете, а всъщност човек.

Една реалност, а всъщност илюзия.

Един живот, а всъщност мечта.

Една усмивка, а всъщност сълза.

Едно горещо сърце, а всъщност с лед покрито е.

Една любов, а всъщност игра.

Това е обликът на истинския живот.

Изпълнен е с премеждия и то безброй.

Изпълнен е с болка и то ужасна.

Изпълнен е със сълзи, скръб, тъга,

И никой не може да промени това.

Но в живота има и обрати,

Има моменти, които никога няма да забравим.

И споменът за тях винаги ще живее в нас.

И, когато ни е тъжно и самотно,

ще се сетим за отминали дни.

Как заедно сме правили бели,

как сме бягали от час,

за да изпушим поредния си фас.

Как сме мразили живота си.

Как сме се смели лудо по цели дни.

Как сме се сбивали и карали.

Как да забравиш тези дни?

Затова казвам на всеки от вас:

Да не забравя кой е!

Да не се съжалява!

Да се радва на всеки един хубав момент!

Да цени това, което има!

И да помни:

Животът ни е подарен, но може да бъде отнет

във всеки един момент!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много правилно си усетила и пресъздала нещата!
    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...