dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
15 nov 2007, 16:04

Живот 

  Poesía
505 0 4

Тишина...

В тишината безумие,

а в него, обич, си ти...

Свобода...

В свободата посърнала -

железни решетки, нали...

Земя...

А в земята почернена

сме скрили загнили мечти...

Сълзи...

Със сълзите пречистени,

измиваме грешни души...

Сърца...

От безмълвност оплетени,

обвити в нетрошливо стъкло,

на някого нейде наречени,

на нечие пусто легло...

Ръце...

като вечност протегнати,

като стара вековна гора,

останали празни от нямане,

незавидни в сама самота...

 

И Животът стои и се смее

на тази пиеса, суров,

за нечии мъки създал е,

прекрасното чувство Любов.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пълно 6.Страхотно е, развълнува ме.
  • Празително! Много,много ми хареса... Браво! От всичко,което прочетох тук тази вечер това ми е фаворит,наистина е разкошно! Все едно си надникнала в сърцето ми и си описала гледката! Благодаря ти за емоцията,прегръщам те!
  • Хубаво стихотворение.
    По добре Любов с мъки
    отколкото без нея.
    Бедни са духом, непозналите
    Любовта. С много обич, Диана.
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??